Jul 7, 2018, 3:13 PM

Есенно момиче 

  Poetry » Love
1258 1 3

Огнено момиче сърцето ми запали,
със сърце на лъв в гърдите,

есента ни заедно запази.
Красотата в нея с изкуството показва,
непосилните да разберат,
с четка е способна да наказва.

 

Море на цветовете ни привлича,
както го сърцето ѝ видяло.
Окото ѝ се в талант облича,
ръката по духа се носи, 
хвърляйки боя на точки и откоси.

 

Красиво вече е платното просто,
без цвят да е сърцето ѝ поело.
Разхожда се четката в маслото,
кара го с нея да играе.

 

Миг познат картината разказва,
кога се с нея в гората есенна разхождам.

Късно е за обитателите горски,
сякаш е гората пуста.

 

Навсякъде са окапали листа,
готова е гората за страница нова.

По сърце нарисувала това,
дарява ме с порта чудна.
Като погледна платното отдалеко,
води ме към този миг сърцето.
 

© Георги Сираков All rights reserved.

Незабравимо преживяване с незабравимо момиче.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??