Есенно момиче
Огнено момиче сърцето ми запали,
със сърце на лъв в гърдите,
есента ни заедно запази.
Красотата в нея с изкуството показва,
непосилните да разберат,
с четка е способна да наказва.
Море на цветовете ни привлича,
както го сърцето ѝ видяло.
Окото ѝ се в талант облича,
ръката по духа се носи,
хвърляйки боя на точки и откоси.
Красиво вече е платното просто,
без цвят да е сърцето ѝ поело.
Разхожда се четката в маслото,
кара го с нея да играе.
Миг познат картината разказва,
кога се с нея в гората есенна разхождам.
Късно е за обитателите горски,
сякаш е гората пуста.
Навсякъде са окапали листа,
готова е гората за страница нова.
По сърце нарисувала това,
дарява ме с порта чудна.
Като погледна платното отдалеко,
води ме към този миг сърцето.
© Георги Сираков All rights reserved.
