Sep 23, 2022, 8:24 PM

Есенно ноктюрно

818 0 4

ЕСЕННО НОКТЮРНО

 

След нежен шум от ангелски криле

и моята душа на юг се стрелна –

потъна в светлината безпределна –

без виза, без покана и билет.

 

А лятото – провесило носле,

чертае по стъклото запотено

човече и със пръстчета ранени,

нарича листопада – за късмет.

 

Тънеят друми в хоризонта син

и някъде потъват – в необята,

за да се върнат топли и познати.

 

Града превземат ледени осѝ –

с вихрулките на бръснещия вятър

жужат сърдити нощем край вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...