Есенно стихотворение за пролетта
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората
повдигна кок със златни фиби.
И дълго, глътнали зората,
валяха листопадни риби.
Щурецът, окъснял и слисан,
зачеркна летните акорди.
Цигулката му с щрих орисан
изплака октомврийски строфи.
Напролет в схлупената къща
и в соковете на върбата
навярно любовта се връща
със светлините на дъгата.
Светът – прекрасен, непокръстен,
ще се роди по милост Божия.
Пази го, сине мой, нeвръстен.
Защото друг е невъзможен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бъдете, приятели, благодаря ви
-
Красива поезия!
-
Много красиво, Валя!
-
Прекрасно е, Валя!
-
"По изгрев, пламнала, гората
повдигна кок със златни фиби."
Хубаво е посланието ти, Валюша. -
Многопластова "сезонност" - възхитена съм, Валя!
-
Валя,нямам думи от такива картина....
-
Великолепно!
-
Хубаво послание!
-
Добре...
-
"По изгрев, пламнала, гората
повдигна кок със златни фиби."
Какво да кажа, великолепие и разкош! В любими! -
Ух, че хубаво, настръхнах от възторг!
-
Топлите акварели на думите ти са нарисували прекрасна и въздействаща картина! Влюбих се в тази метафора:
"По изгрев, пламнала, гората
повдика кок със златни фиби"!!!!!!!!!!!!!! - това си е не 24, а сто каратова Поезия!!!!!!!!!! Възхищавам ти се, Вал!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"По изгрев, пламнала гората -
повдигна кок със златни фиби.
И дълго, глътнали зората,
валяха листопадни риби."