Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли.
Дъжд са нейните сЪлзи. Упорито вали.
А листата засипват стъпките изведнъж.
Есента страда тихо по любимия мъж.
И с ръката си бледа маха дълго след ятото.
Есента е вдовица, вдовица на лятото.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
