Есента е на мода
Тази дълга и тъжна алея,
по която върви есента,
в тишини е обрасла;
като нея не мога
да мълча, да мълча, да мълча...
Измълчах си живота отдавна,
със слепена от мъка уста,
докато не дочух глас,
който съвпадна
с радостта, с радостта, с радостта.
Да седнем под голите клони,
обезлистили всички вини,
дъжд от спомени наши,
разноцветни и топли,
ще вали, ще вали, ще вали.
Не питай ще пия ли лудост,
бъчви цели без тебе изпих,
участта гълтах трудно;
от всичко по много
ми сипи, ми сипи, ми сипи.
Няма значение кой е сезонът,
пречупвам през призма една
и мъгливото сиво,
и синия порив,
с любовта, с любовта, с любовта.
Тази дълга и тъжна алея,
по която снове есента,
във слани е обрасла;
юлска фея, по нея
не вървя, не вървя, не вървя...
© Таня Донова All rights reserved.
