"Циганското" лято
"Циганското" лято
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо--зли...
Ситен дъжд вали, не спира --
почнал е от сутринта...
Трудно стряха се намира
и огнище за нощта...
Вие вятър, вие също
подивяло куче зло –
майче Есента се връща,
а уж лято бе дошло...
... И до вчера по полята
с нацъфтелите цветя,
кипреше се тук земята
във кокетна суета...
Бяха други ветровете...
Бе чаровна пъстрота!...
И прозрачно бе небето
със лазурна яснота...
Беше времето познато
от сезон предизвестен,
беше „циганското” лято...
(Лято уж, но не съвсем!...)
Чудно малко отстъпление
и последен реверанс
към Стихии, с настървение
дебнещи за своя шанс...
... áла зла и вездесъща
ето Есента сега
с цялата си мощ се връща...
(Кой да питаш: Докога?!...)
... Не с красивата феерия
на чаровни цветове,
и със лека кавалерия
от игриви ветрове,
а ще юрка зли стихии
в този върнал се сезон,
и със дива мощ ще вие
тя при всеки нов циклон...
... Просто Есента се връща
по Закон неотменим!...
И в нощта ми трябват:
–къща,
–огън
–и Човек любим!...
Есента / 2020.
© Коста Качев All rights reserved.
