"Циганското" лято

... нещо времето се мръщи,

лазят тягостни мъгли...

Вие вятър... Вие също

глутници свирепо--зли...

Ситен дъжд вали, не спира --

почнал е от сутринта...

Трудно стряха се намира

и огнище за нощта...

Вие вятър, вие също

подивяло куче зло –

майче Есента се връща,

а уж лято бе дошло...

... И до вчера по полята

с нацъфтелите цветя,

кипреше се тук земята

във кокетна суета...

Бяха други ветровете...

Бе чаровна пъстрота!...

И прозрачно бе небето

със лазурна яснота...

Беше времето познато

от сезон предизвестен,

беше „циганското” лято...

(Лято уж, но не съвсем!...)

Чудно малко отстъпление

и последен реверанс

към Стихии, с настървение

дебнещи за своя шанс...

... áла зла и вездесъща

ето Есента сега

с цялата си мощ се връща...

(Кой да питаш: Докога?!...)

... Не с красивата феерия

на чаровни цветове,

и със лека кавалерия

от игриви ветрове,

а ще юрка зли стихии

в този върнал се сезон,

и със дива мощ ще вие

тя при всеки нов циклон...

... Просто Есента се връща

по Закон неотменим!...

 И в нощта ми трябват:

–къща,

–огън

–и Човек любим!...

Есента / 2020.