Между паветата на мрака
рисувани графити са опрели нож
до шията на светли промеждутъци.
По черчеветата пълзят забравените,
за които няма да се сетя, ако не ми се привиждаха техни сенки.
Познати силуети, може би пак ще ги отмина
и няма да ги поздравявам…
Евтиното взема скъп данък,
лесно лъже в бързотията
и нямах време за истина.
Нарисувах само как няма да лъжа,
защото луната още не е цяла
и се губя между паветата.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
