Естествено
Сега, когато слънцето огрява
опразнените стаи и се плъзва
по новите тапети, налепени
от моите деца, преди да тръгнат;
а гардеробите са пълни с дрехи,
които никой не пощя да вземе,
картините са с втренчени под ъгъл
пейзажи, по които се разхождат
прашинките на падащото време;
на лампата се люшка леко вятър
да ми напомни пръснат на парчета
от топката немирна полилея
с онези старовремски изрисувани
на млечен фон флорални абажури.
Затварям в шкафовете тишината
и пускам телевизора до дупка.
Безкрайността пред мене се отвори,
а всъщност свърши. И не чакам утре.
Публикувано във:
- Алманах "Нова българска литература", 2009, Буквите публишинг
- "4", еКнига 2011
- Литературен свят брой 117 май 2019
© Павлина Гатева All rights reserved.
