И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти,
които аз самата съм създала.
Изгарям те до болка, тихо светя ти.
И мъдра съм, и умна... Полудяла.
Такава съм, със странностите моите
душа на буревестник в дребно тяло,
любов съм, буря сриваща устоите
и края съм, и светлото начало.