Ето така - Никой
Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен,
подарък ми е от една жена - добра жена,
която мина, остави го така до мен…
Малко съм мръсен, неподстриган, но ще се спретна някой ден…
Чупни си, тука, от средата,
че сухо хлебчето е, а така…
но нямам друго във торбата, а то пък е една торба…
със нея вечер се завивам, на кръста само е така, преструвам се, че се наспивам, че съм на топло у дома!
Хапни си и не се срамувай, пийни си, имам и вода… Обувки нямам, не пътувам, но има само чифт крака.
Е, тръгвам си, отново - Никой!
Да ти оставя ли храна ... а дамата ако се върне, викай, може да има и вода.
Това е, друго нищо нямам, прости ми, че те притесних.
Отивам си - задръж го хляба.
Нахрани ли се с този стих!
© Анастасия All rights reserved.
