Ето - това се запитай
Небитието рисуваш в бяло.
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш.
Подпрян на пушек оставаш.
Към небе невидимо
заминаваш.
На облак - летящо килимче,
пътуваш.
Накъде още се взираш?
Светът е прощаване.
Светът е сбогуване.
Светът е преструване...
Черупка насред пустотата.
Гол охлюв пред нея
спира ли...?
От живяното смисъл има ли...?
Минало с бъдеще
реагира ли...?
Ето - това се запитай.
Защото времето си изтече.
Петел пропя
и вселената се събуди.
Куче излая
и злият се сепна.
В бяла, варосана къщурка
доброто живее.
Но добро без зло
при добро не отива.
Жив без труп
жив не намира.
Звезда без черно
не колабира.
А ти само се усмихвай
и брой мъртъвците.
С бели якички край теб преминават.
Един по един без гроб остават...
Защото и след смъртта сигурен дом няма.
И след смъртта на живот не се надявай.
И след смъртта себе си отминавай.
И тогава ще се завърнеш -
началото си ще познаеш.
Без роля
в пиеса ще играеш.
На никого нужен няма да бъдеш -
дори и от себе си
не ще се нуждаеш.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Лейди, сърдечно ти благодаря за тази висока оценка, която даваш за текста ми. Никога не съм се надявал, че някой може да види под такъв ъгъл този текст.
Много благодаря за това превъзходно изпълнение на 1-ва част на Лунната соната!
И понеже сме на темата за тази първа част на сонатата, предлагам ти няколко нестандартни нейни изпълнения:
https://www.youtube.com/watch?v=pl6-b_8L99o
https://www.youtube.com/watch?v=np9dvWPVMuI
https://www.youtube.com/watch?v=dcmj2TmkWeQ
а също и едно нестандартно изпълнение на 3-тата част на същата соната:
https://www.youtube.com/watch?v=MZuSaudKc68
С най-топли чувства: Младен Мисана & Черен Джак -
Благодаря за хубавите думи и за вниманието ти, Ирена!
Желая ти чудесна вечер! -
Усещам ново звучене - стих със сентенциален характер! Поздрави за прозренията!
-
Благодаря ви за вниманието: Тони, Елица и Маги! Маги, онези 22 грама са наистина важни и в тах се крие тайната. Те са нашият модул, който каца на следващата след Земята планета - Земя 2.
Благодаря ви тези хубави коментари, Кръстина, Руми и Рени!
Кръстина, права си за радостта от малките неща. И все пак, дори да се научим на изкуството да ги обичаме и да им се радваме, както призоваваш, остава да ни гложди чувството, че пропускаме най-същественото и сме слепци за него. Едва ли е възможно да се задоволяваме само с хедонистична философия. Трябва и още нещо, което уви, винаги ни убягва.
Руми, както винаги си много внимателна и точна в казаното.
Рени, специална благодарност ти дължа за този крайно нестандартен и майсторски коментар в стихотворна форма!
Мерси и на вас, Никола, Василке, Илко и Таня!
Илко - дължа ти специална благодарност за коментара. Мисълта на Луи Арагон, която не знаех, е много ценна и казана съвсем на място.
На всички вас, приятели и колеги, желая много хубава вечер и съпътстващо щастие! -
"В бяла варосана къщурка
доброто живее"
В малката къщурка цари обич и топлина, никой не брои пари, не прави сметки, а живее истински! Там е извора на човещината!!! Харесах! -
Хубаво!Но ако има друг живот, тогава какво ще запомним от този?
"От живяното смисъл има ли...?"Много въпроси задаваш и мисли събуждаш
Мисана!чета те с вълнение!Харесвам и оценявам!Поздрави от мен и хубав ден! -
"Звезда без черно
не колабира."
Макар, че ужким сега колабира –
Сянка на смърт е - единствена в блясък
Живяла е кратко и тя във Всемира
Сбогуване дълго, а черното – облекло е на крясък.-
Всичко уви е изтичане на пясък,
а той не ражда - бръкне ли в него ръка -черупки,
но празни изважда. Перлите - гроздобер на водата –
Тя ги обича - за нея просто са камък –
"варосана къщурка" - Замък
достига в изнурения бяг на
“пътник- костенурка”.
Много харесах, Мисана. Извини, че помъдрувах (по своему).
Поздравление и хубав ден от мен! -
Младене, винаги внасяш много, много дълбоки размисли в своята философска поезия!
Използваш различни нестандартни и интересни изразни средства, които карат човека който чете, да се замисли, а нали именно това е в основата на философията, да те накара да вникнеш в нещо, за което преди не си се сещал! В живота не всичко е така, както изглежда и аз се радвам, че ти отново си успял да накараш читателите си да се обърнат към себе си с някои много важни въпроси! Поздрав! -
"Да бъдеш или да не бъдеш?" - Дори и гениалният Шекспир не е успял да отговори на този риторичен и актуален и до днес философски въпрос. Много по-лесно щеше да ни бъде, ако не гледахме на живота като на нещо нелогично сложно и ако нямахме големи претенции към него. Истината е, че животът е такъв, какъвто е, ако се научим да бъдем по-смирени и да се радваме на малките неща, ако се научим да бъдем повече себе си и по-малко да бъдем това, което заслепени от ненужни амбиции и суета ни се иска да бъдем, ако се научим да се дистанцираме от злото и да отворим сърцето си за доброто, може би тогава ще разберем, че все пак животът е усилие, което си струва...Поздрави и от мен за оригиналния философски стих, Мисана, както винаги стихът ти съдържа уникално послание с важни въпроси, на които читателите сами трябва да отговорят и сами да определят истината за смисъла на живота...
-
Защото и след смъртта сигурен дом няма...
така си мислим понякога, за жалост
а защо ли ни глождят онези двадесет и два грама
на безсмъртието вечният апотеоз..
ех, мисана... -
"От живяното смисъл има ли?"
Търся отговор на този въпрос, Мисана.
Пздравления за неспокойния ти дух! -
Интересно поетично произведение, дълбоко философско.Четох и го повторих, за да вляза в същността.От всичко преобладава мъдростта, но аз си подбрах това:"Светът е прощаване.
Светът е сбогуване,
Светът е преструване...
Черупка насред пустотата."
Поздрав за това, което ме накара да се замисля и хубава вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мерси за присъствието ти, Евелина!