Ето - това се запитай
Небитието рисуваш в бяло.
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш.
Подпрян на пушек оставаш.
Към небе невидимо
заминаваш.
На облак - летящо килимче,
пътуваш.
Накъде още се взираш?
Светът е прощаване.
Светът е сбогуване.
Светът е преструване...
Черупка насред пустотата.
Гол охлюв пред нея
спира ли...?
От живяното смисъл има ли...?
Минало с бъдеще
реагира ли...?
Ето - това се запитай.
Защото времето си изтече.
Петел пропя
и вселената се събуди.
Куче излая
и злият се сепна.
В бяла, варосана къщурка
доброто живее.
Но добро без зло
при добро не отива.
Жив без труп
жив не намира.
Звезда без черно
не колабира.
А ти само се усмихвай
и брой мъртъвците.
С бели якички край теб преминават.
Един по един без гроб остават...
Защото и след смъртта сигурен дом няма.
И след смъртта на живот не се надявай.
И след смъртта себе си отминавай.
И тогава ще се завърнеш -
началото си ще познаеш.
Без роля
в пиеса ще играеш.
На никого нужен няма да бъдеш -
дори и от себе си
не ще се нуждаеш.
© Младен Мисана All rights reserved.
