ЕТЮД ІІ
Не. Нещата не са толкова сложни.
Любовта е наивна като изгрева,
неподозиращ бурята отпосле.
Като залез още слънце молещ.
Нещата са прости -
като пеперуди посред зима.
Те са в усета за полет
на простреляна от хайка птица,
която никога няма повече да може
да опива небето с очите си.
А аз ще открия ли
моите хиляди
истини?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Красиво е, Пурко!