Dec 14, 2012, 11:10 AM

Етюд за две водки

  Poetry
1.3K 0 12




Поредната зима, бейб, поредният сняг.
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.

Затвориха бара, бейб, гасят светлини.
Печатаме стъпки към къщи. Вали.
Сезонът умира без звук помежду ни,
прехвърчат ни мъртви, неказани думи.

Защо да говорим, бейб? Удобно мълчим.
Снегът ни говори - вали и вали...
А утре, стопен, ще изплаче в улука,
че всички сме толкова временно тука.

Радост Даскалова

 

(На Откровенци послучай настъпващите празници вместо Коледна картичка.)

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=wo9OW83SEnY

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...