когато облече роклята си
ръкавите ù стигаха толкова далеч
прокарвайки тайни тунели
до всички мъже които беше прегръщала
до всички мъже които беше завивала
с ръце провиснали до земята
с гърди провиснали до ръцете
на всички мъже по земята
облечена в малката черна рокля
която хвърля тъмни кръгове под очите ù
© Мария Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
