Евини вълнения
/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг.
Кантара гледам пак с недоумение –
стрелката му – като на парен влак –
напредва сигурно, без замедление
по релсите на вечния мерак.
Адам бе чужд на всяко отстъпление
и повече от мен изяде плод,
а после хукна с буйно настървение
за колики да търси антидот.
В гората близка сетил напрежение,
той облекчи товара си голям.
Пред Бог яви се после за прощение
в смокинов смокинг – да не го е срам!
Прости ни лакомото изкушение
добрият старец, даде и илач.
Аз ходя днес на фитнес. С подобрение!
Адам редовно ходи. На шивач!
© Мария Димитрова All rights reserved.
