/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг.
Кантара гледам пак с недоумение –
стрелката му – като на парен влак –
напредва сигурно, без замедление
по релсите на вечния мерак.
Адам бе чужд на всяко отстъпление
и повече от мен изяде плод,
а после хукна с буйно настървение ...