Apr 17, 2010, 3:03 PM

Европейци

  Poetry
655 0 1

          ЕВРОПЕЙЦИ

 

Още по нас вият чакалите.

Още в кръчми делим се на две.

Още пресушаваме бокали -

хулим политици, богове.

 

Делим бащина стряха - зверове.

За нива забиваме ножа отзад.

За всеки втори клюка ковем.

Трима сме чета. Петима - парад.

 

И страшна е нашата орис.

Мразени от приятел и враг.

Българска е нашата болест.

Затъваме в блато, но с флаг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...