Езерната фея
Там, някъде в сърцето на гората,
намирало се малко езерце,
на лилиите с жабки по листата,
които пеели от все сърце.
На къпещата се прекрасна фея
по плуване те давали урок.
Пред нея завистливо ще немеят
дори и манекенките от ,,Вог".
Наблизо се разхождал, най случайно
( сюжетът в приказките е такъв ),
красив младеж, подсвирквайки нехайно.
Естествено, че Принц със синя кръв.
И ето, че достигнал езерцето,
почувствал десет той по Рихтер трус,
до пъпа му увиснало ченето,
че феята била си дибидюс.
Загледал се в изящните ѝ форми,
пристъпил и цамбурнал от брега.
За друго, поради морални норми,
то няма да разказваме сега.
Накрая Принцът изтощен се сепнал:
– Въх, скоро ще настъпи пълен мрак!
Ще се тревожи мама. – той прошепнал. –
Но утре ще се върна, скъпа, пак!
В очакване годините се нижат.
Тя, феята, се сбръчка, погрозня.
Зли пламъци в очите и се виждат
и баба Яга се нарича тя.
А нощем с върколаците бесува,
че има нрав опасен и жесток.
Дълбоко в нея феята не чува,
как тъжно квака Принцът ѝ жабок.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
)
