Регина (Радост Даскалова)
374 1425
Mar 12, 2009, 7:14 PM

Ези - тура 

  Poetry » Love
2250 0 13


Навярно, защото бях толкова тъжна,

(висяха минутите дълги до пода),

врата ти оставих и свих се в окръжност,

със странното чувство, че с теб съм свободна.

Но в твоите сини, лелеяни ляноси,

бях прериен кръг - упорит апостроф.

И кален, и скален ти пишех на наноси:

"Недей да играеш със мен на любов!"


А зимното слънце - фалшива монета,

търкули се - скрих я на топло в ръкава.

И нищо, че нито за Стикс, ни за Лета

ще стигне...(и ще се ядоса лодкарят).

"Монета без стойност!"- ще каже -"Върви си!"-

сърдито към Хадес ще плесне веслата...

Той нищо не знае. Не знае, че ти си

лице на ези-то, лице на тура-та.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??