Животът труден е. Това го зная.
Ала защо ли често си мечтая...
щастието лесно да достигна.
С едничка дума, жест или усмивка да постигна.
Сърцето ми да трепка пълно със любов,
душата ми да пее - чакала дълго тоя зов,
очите да блестят от чиста радост,
устните да се усмихват, изпълнени със сладост.
Но защо ли моята усмивка ежедневна
не е тази, за която аз копнея.
А е сякаш някоя чужда -
маска, криеща туй, което всъщност в мене се пробужда. ...