Фадо
Пееше ли тя, пееше,
там, по лисабонските брегове,
шумът на вълните,
звукът на португалската китара...
... и нейният глас. Фадо.
Луд беше, полудял,
откак чу гласа й ангелски,
докоснати от Бога гласни струни,
целунати от божествена сила думи.
Тъмна и тъжна музика беше тя,
изтъкана от страстта и сълзите на нощта.
Музика красива, музика божествена,
що за фадо бе това?
Фадо,
ах, тази музика,
ех, този глас,
сън и мира не му дава, щом я чуе в захлас.
Таз божествена китара,
тези струни, този глас
докоснаха душата остаряла
и дадоха й сили завчас.
Пееше ли тя, пееше,
там, по лисабонските брегове,
шумът на вълните,
звукът на португалската китара...
... и нейният глас. Фадо.
© Бианка All rights reserved.
