Къде да отида,                           
              кой да попитам,                         
              къде да те видя,                        
              защо те няма,                           
              кога си отиде,                           
              как да те имам,                          
              избяга тихо от света...            
              Горещи сълзи в                         
              стъклени очи,                            
              усмивка вяла от                        
              спомен плах, далечен.             
              Поглед, допир, шум -                
              побъркващо ежедневие.          
              Фалшиви хора -                          
              лица, усмивки, преструвки...
              Фалшиви хора -                          
              пошлост, завист, злоба...       
              пръска от очите им,                
              уж слънчеви, добри...              
              Сама съм сред тези                   
              толкова фалшиви хора,          
              в затвор от лъскави лъжи и   
              море от неискрени сълзи.        
              Една любов - стъклена илюзия.
              Едно старо приятелство           
              равно на предателство...          
              В този свят - пуст, прозрачен, 
              толкова просто устроен,         
              имам нужда от теб,                   
              но...                                
              ... къде да отида,                        
              кой да попитам,                           
              къде да те видя,                          
              защо те няма,                             
              кога си отиде,                             
              как да те имам?