Тръгнахме да търсим из тъмата
това, що много преди нас презряха.
Спънати, пред камъка се спряхме
и зинали мигом онемяхме.
Някои се разкрещяха, някои побегнаха.
Аз стоях сама с розата увехнала.
Тръгнахме да търсим рай, а намерих ад.
Боже, колко черен ще излезе тоя свят!
Преминахме през бури и урагани
и накрая стигнахме изподрани
до тоя край, до тоя опропастен ръб,
който се предполагаше да бъде връх.