Фалшива кожа
ФАЛШИВА КОЖА
Обгърнат във фалшива кожа крета
Човекът и страхливо се оглежда,
мечти той няма – но в душата клета
той търси нещо – може би надежда...
Фалшива кожа всеки е наметнал.
Да се опази – от кого – не знае!
И чака там – отнейде да просветне
надежда - другите да опознае...
Фалшива кожа над сърца лъжливи,
души лъжливи и фалшиви чувства -
превръщат дните в сенки мътно-сиви
и нашия живот в лъжлив, изкуствен...
Така - привикнали да ни прикрива,
си мислим, че добре сме защитени
от тази кожа – здрава , но фалшива!
И дните ни се нижат уморени...
Фалшива кожа – някой ден се свлича...
И чувстваме се беззащитни, голи...
Животът става някак по-различен.
Но ние пак за кожата се молим...
Обгърнати с фалшивата си кожа,
пропуснали любови, обич, страсти
си тръгваме и без дори да можем
да разберем за миг какво е щастие...
Фалшива кожа – нашето спасение!
Фалшива кожа – нашето разпятие!
Със нея, от живота отделени,
превръщаме я в нашето проклятие!
© Георги Ванчев All rights reserved.
)
