Jun 20, 2014, 11:36 PM

Фантазия

  Poetry » Love
567 0 0

Пръстите ми нежно те извайват.
Устните от тебе пият любовта.
Губя се в очите, те омайват.
Дишането ти запалва ми кръвта.
Порои се изливат от небето.
Не спиме двама през нощта.
Страстта потапя ни в морето
на трепета на нашите тела.
..........................
Да те изпия аз едва ли ще успея,
събрала образа на всичките жени.
Вечната любов - сега за нея пея,
реалната измислица, която ни плени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...