Mar 5, 2013, 2:54 PM  

Фантазия 

  Poetry » Love
754 0 1

Океан бушува там,

там птици не летят.

Чуствата избухват в плам,

там мислите кръжат.

 

Там свети черна стая,

изгаря пурпурно небе.

Къде и аз не зная.

Там възрастният е дете.

 

Сетивата пъклени танцуват,

там вихрят се в цветове.

Самота с омразата нахлуват,

умират стари светове.

 

Там гаснат аромати укорени,

проблясват и потъват в тъмнина.

Прикриват се, но пак засмени

изплуват с ярка светлина.

 

Там полюсите изтъняват,

екватори се удрят в гръб.

Деца на феите си не прощават

и хвърлят ги в дълбока скръб.

 

Там срещнах те, не ще забравя,

тогава ти не ме позна,

но грешката ще я поправя

с венец от моята луна!

© Васил Зарев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На всяка възраст може да те тресне истинската любов. Дори, когато най- малко очакваш ще го направи. Няма да те пита готов ли си, искаш ли, свободно ли е сърцето ти. Направо ще те помете. Ще летиш, ще крещих от любов. Ще искаш на всички да кажеш, да я покажеш. Желая ти сбъдване!
Random works
: ??:??