Фантазия
Океан бушува там,
там птици не летят.
Чуствата избухват в плам,
там мислите кръжат.
Там свети черна стая,
изгаря пурпурно небе.
Къде и аз не зная.
Там възрастният е дете.
Сетивата пъклени танцуват,
там вихрят се в цветове.
Самота с омразата нахлуват,
умират стари светове.
Там гаснат аромати укорени,
проблясват и потъват в тъмнина.
Прикриват се, но пак засмени
изплуват с ярка светлина.
Там полюсите изтъняват,
екватори се удрят в гръб.
Деца на феите си не прощават
и хвърлят ги в дълбока скръб.
Там срещнах те, не ще забравя,
тогава ти не ме позна,
но грешката ще я поправя
с венец от моята луна!
© Васил Зарев All rights reserved.
