Фантазия за луна и китара
Тази вечер, китаро, ще сляза при теб,
ще оставя звездите в туй тежко небе,
аз съм само луна – много светла наглед,
но съм тъмна от страст и така ми се пее!
Тази вечер, китаро, съм твоя луна,
много крехка, но кръгла от музика в мен,
направú ме вода, направú ме жена,
моя дръзка китаро, да пея със теб,
с притъмнелия глас на жена, на вода,
все едно за какво, все едно докъде,
аз съм само луна, но макар и една,
имам глас да запълня света със небе.
Ти разбираш, китаро, тъй както не би
ме разбрал никой друг от Телец до Овен.
За какво са ми всичките тези звезди,
щом не знаят за скритата музика в мен,
че съм глас и съм страст – а съм само луна,
от която очакват да свети край тях,
ти ме чуваш, китаро, ти само една
ме познаваш до дъно, обичаш до грях,
имаш струни за мен, от които боли
и така ми се пее от теб и със теб!
Моя нощна китаро, ще пеем, нали,
все едно за какво, все едно докъде,
имам глас да напълня света със любов,
имам страст да взривя тази зла тишина
и съм музика, музика, взрив от живот...
А съм само луна
и съм само една.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
