Фата Моргана
Искам да съм... мастилница,
плисната неравнодушно от дъжда...
Искам да съм... звукосъчетание
на неизмерна бездна във нощта...
Искам да съм... преображение
и начало на най-странния роман...
Искам с весела хармоника
да почва всеки, всеки мой ден...
Да ме обграждат с мистично сияние,
стихнали, лъщящи огледала
и като вечен, вечен пленник
на "Фата Моргана" с нейните лица,
да ме съблазняват - мен, изоставената,
в нощния всред нощ Париж...
И с блус до топла твърда гръд на дансинга,
във облак от парфюм и с глас шептящ
да ми повтарят пак сантиментално,
в късния предзнаменуван час,
като дъхави люлякови клонки -
приказка невероятна ли сме - ти и аз...
("Фата Моргана" - мираж, при който на хоризонта се появяват многочислени образи.)
© Мариола Томова All rights reserved.
