Фаза "Нула"
Създала съм ти грешно впечатление,
че влажният ми поглед значи страст.
В момента плувам в егово безтемие
на мъжкозажаднялото ми „Аз”.
Грешиш, защото съм във фаза „нула” –
противна плоскост, по която пъпля.
И работата уж като фасула
е лесна… Но ми е и адски тъпа.
Не си е работа във фаза „НИЩО”:
да нямам никой. В минало и в бъдеще.
А пък на мен така ми се обича!!!
Така ми е перверзно и вселюбещо!!!
Боли, защото ми е нек’во-никакво.
(Такова, 'дето го боли и „фара”.)
Когато съм такава – нечувствителна –
тогава най-сърби ме под хастара,
защото тази липса на присъствие
в леглото ми; в сърцето; в телефоните;
разбърква хормоналната ми същност и
мухите ми превръщат се на слонове!
Така е. Мразя, МРАЗЯ фаза „нула” –
да нямам за кого да плача мислено!
(Сама съм се омòтала в пашкула
на вечното „ту иска–ту не иска” - не!)
Къде е любовта?!
Къде е онзи,
с когото да ми пасне и… размерът?!
... изгубих отговора на въпроса.
Теле под вола пак ще си намеря
и него ще го сложа до фасула ми,
до слоновете и до празнотата.
Звучи ми утопично „да се влюбя”, но
в главата ми… нагоре съм с краката!
Така че - подмини, ако ме видиш
със влажен поглед, а корема – свит.
… изпод лъжичката като ме свие,
отдавна не е обич.
А гастрит.
© Лора Димитрова All rights reserved.
