И какво сега – спирам или продължавам…
дали има път към теб или само изгорени мостове…
Отломките парят краката ми,
тъпча по тях.
От жарава да възкръсвам пак ли?
Изморена съм.
Вече не мога да вярвам в очите ти,
играя на криеница със себе си.
Станах предателка,
станах измамница,
задъхана скитница.
Да съм феникс – не мога,
накрая ще изтлея в пепелта.
© az All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много мило