Mar 30, 2008, 1:01 PM

Фея

  Poetry » Other
863 0 10
Зърнах аз едничка Фея,
всеки е пленен от нея,
не че има тя крила,
даже носи очила.

Тя е със душа красива
и усмихната, щастлива,
стихове ни подарява -
тя доброто в нас посява.

Тази Фея сътвори
чудо, и пред мен разкри
хубавото във света:
вяра, прошка, доброта.

Тази Фея аз обичам,
исками се да приличам
мъничко поне на нея,
да я срещна, все копнея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...