Фиеста
Животът ми се струва като чудо,
в едно прекрасно измерение,
от сън вълшебен е събудено
или безумно е явление.
Едно-едничко знам - че е дихание,
в което има много, много смисъл
и уморено сякаш е стенание,
ако е цвете непоискано.
Дали ми трябва да съм стара, зряла
и сложа обичта над всичко -
захвърля - дяволско парченце,
загърбя - вечността фалшива.
Ти озари ме, северно сияние,
пази ми любовта неосквернена.
За тебе са акордите фантазия -
фиестата от ритми на вселената.
© Мариола Томова All rights reserved.
