тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Jul 30, 2010, 8:57 PM

Фиеста 

  Poetry » Love
667 0 6

Животът ми се струва като чудо,

в едно прекрасно измерение,

от сън вълшебен е събудено

или безумно е явление.

 

Едно-едничко знам - че е дихание,

в което има много, много смисъл

и уморено сякаш е стенание,

ако е цвете непоискано.

 

Дали ми трябва да съм стара, зряла

и сложа обичта над всичко -

захвърля - дяволско парченце,

загърбя - вечността фалшива.

 

Ти озари ме, северно сияние,

пази ми любовта неосквернена.

За тебе са акордите фантазия -

фиестата от ритми на вселената.

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??