Фигурно пързаляне
Нереално изнизват се дните ми –
мои боси дечица на пясък.
Те тежат като камък в гърдите ми,
като хвърлен в подземие крясък.
Утопично мечтите отиват си
след другари – фалшиви мечтания.
На земята небето разлива се
и отлита с младежки желания.
Мои боси дечица на пясъка,
на любимата майка простете!
На Земята се раждаме с тласъка
на лакеи, князе и кралете.
Забравете, че утре е „сигурно“.
Няма сигурно вече в живота.
Той е фино пързаляне фигурно
и без време изсвирена нота.
© Димитър Драганов All rights reserved.
