Apr 29, 2013, 6:32 PM

Филипс/Philips

  Poetry » Other
529 0 0

Филипс е световна марка,

друга като нея няма ярка.

В герба ù блестят звезди,

две звезди, вълни и пак звезди.

 

Тези на небето светят ярко,

под вълните другите блестят.

Блестят дълбоко под водата

за героите спомена да запаметят.

 

Сред храбрите борци за живота човешки,

след допуснати непоправими грешки

остана и се бори до дъх последен

мъж истински от водната стихия непобеден.

 

В каюта тясна до смъртта си той не спря,

сигнал за помощ SOS да предава.

Докато сърцето му замря,

не мислеше за себе си тогаз,

животът на хилядите пасажери бе важен в тоз час.

 

На ТИТАНИК радист бе тоз човек,

а в таз история се разказва за миналия век.

Умрял човекът, а живота много обичал,

да бъде като всички щастлив се заричал.

 

Удавил се в своята каюта тясна,

но постигнал целта си с мисъл ясна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...