Aug 23, 2016, 11:59 PM  

Филизи

  Poetry » Love
1.2K 1 5

 

 

Кой ти каза, че без обич може,
кой като вина ти я вмени?
Любовта, сменила осем кожи,
ще обязди други ширини.
Ще стоиш пред портите на рая,
с думите, останали без вкус.
Би ли се отрекъл най-накрая 
трижди
както Петър от Исус?
Който може
нека да ѝ вярва.
Който може
 нека ѝ прости.
Пограчѝ в полето като гарван,
но недей замлъква дълго ти. 
Изкълви възтънките филизи
на греха си тъмен
до един.
И си науми по лъч как слиза
още нероденият ти син...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...