Животът ни е като филм, нали?
Не мислиш ли?
В него актьорите сме аз и ти!
Добрият играеш ти,
а лошата съм аз!
Защо ли устроен е тъй филма да върви?
Важното е, че публиката на всички ни цветя ще дари.
Въпросът е обаче, че дали във филма или не,
ти за мен оставаш си копеле!
Защото любовта ни ти предаде без капка жал
и накара ме да се почувствам като парцал,
с който някой безпощадно си е поиграл.
Пред очите ми на нея във любов се врече
и после грабна си багажа и замина надaлече.
Камерите включват се отново, сцените летят ред по ред,
а пък режисьорът ръкомаха бурно и разпорежда се навред.
И ето идва ред на сцената, в която сме само аз и ти,
но как да погледна пак аз тези очи лъжливи,
които толкова добре истината от мен бяха скрили.
Ако даваха сливи за лъжи,
най-много щеше да получиш ти.
По дяволите, за малко спри се
и назад бавно обърни се.
Мда, виждаш ли сега онези многото жени?
Точно така! Всички тях ти нарани!
Ако сега кажеш, че от това дори малко не те боли,
значи по-добре вземи пистолет и се гръмни!
© Джу Джи All rights reserved.