ФИЛОСОФИЯ ІІІ

От болните амбиции големи;

от този шеметен необуздан стремеж;

нещата ни стоят недоградени

и мигат, като светлинка, от малка свещ…

Безперспективите на друго време,

сега болят  в душите  ни,  като артрит…

Отровата погълната  не дреме,

и механизъма  е  и днес – навит…

Сега аз виждам същността нелепа

във огледалото на всеки свой другар…

Че  вярата ми сляпа не укрепва.

Дими, почти угасналата  жар!...

О, Самотата е  дълбоко в мене!

О, тържествува тя  над дружба и любов…

Дорде в живота си се разбереме,

над стария – не  се градиме нов!

Не е туй моята  последна песен!

Аз знам  Животът ни не властва над Смъртта!...

Приемам го, от туй не съм потресен!...

Но тегля под хесапа си – черта!...