ФОТОН ИЗ НЕЧИЯ ДОБРА ВСЕЛЕНА
Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят.
Олеква тишината светлосиня
и дишането ми ще стане лесно.
Закратко тук съм и ще си замина –
фотон из нечия добра вселена.
Когато се заспускам към градчето –
да хлътна мълком в тъмните му пазви.
дано си спомниш колко беше светло, ...