Фрагмент
Скришом в сърцето мечтая за изгрева. Този:
събуждам се, няма го никакъв вече света.
Светла усмивка лицето ти спящо преброжда,
красив си, Любими, красив като детска мечта.
Лъч, изоставен от юлското слънце, Любими,
диви се на толкова хубост; в косата уж спря,
а вече пулсира по топлата вена; немирник;
аха да го хвана, горко му... Ех! Прогони съня.
Боже, тези очи! Ако някога, Мило, умирам,
нека бъде от техния поглед! Тогава смъртта
не ще ме отнеме от тялото с писък пронизващ,
а кротко превърне в най-живата твоя сълза.
Останѝ още малко така, не се долюбувах!
Пробягва сконфузен по моите скули рубин,
"хвана" ме точно в момента, когато целувах
устните прелестни, мислено само, Любими.
Поднасям ти чаша едно недопито начало,
горещо, уханно, разтърсващо вси сетива.
"Добро да е утрото" искам, Любими, наяве
с теб да си кажем преди да се върне светът.
© Таня Донова All rights reserved.
