Фрагменти...
С устните рисуваше любов
по тялото ми, тъжно-охладняло.
А нощта ни, виж, нощта ни
все още толкова е бяла!
С ръцете си ме ваеше от трепет,
изпипваше най-верните посоки.
И търсеше във моите ръце да спреш,
но виж нощта ни – толкова е бяла още...
С очите си чертаеше пътека,
от теб до мен – по хладния сатен.
И всеки опит да ти кажа нещо
заглъхваше като последния рефрен...
Усещаше най-точните фрагменти
на тялото ми, непристойно-лудо.
И нека в този миг суетен времето ни стигне,
в очакване да се превърне... лудост.
© Нели All rights reserved.
Доре, чест и почитания за мен е твоето присъствие!
,а после ще му мислим. Плами, Водолея, Зем, Ачо, Селвер, Любо - отново сте ме изтраяли, нали?! Благодаря Ви сърдечно, приятели!
