Sep 22, 2008, 10:56 AM

Фризирана... сюита(партита)

  Poetry » Other
1.5K 0 31

                                                                    Експериментален опит за стих -

                                                                                 по заглавия

 

Исках да си тръгна някой ден

от тук празна.

Всичко да  съм ти дала.

Понеже няма раз - два... и,

И време за размисъл

няма -

омесвам пита,

(от старото жито)

солта

и виното

Слагам ...

И драсвам клечка кибрит

на камината.

Наздраве!

Едно семе сме... ей!

На върха на езика ми е

да попитам...

Ти откога не си правил любов?

Истинска.

Защо тя и аз ... нещо не сме си

по-мярка...

когато музата ми проговори?

Нищо ново под слънцето, Животе,

но още седя до сърцето му-

с

(диагноза- сърдечна предостатъчност.)

Без ресто за сбогом.

От тази греховна лудост,

все ми се привиждаш...

А не можах да те отгледам

любов.

Исках да си тръгна някой  ден от тук

празна

(Раздадох душата си за нафора)

Без да питам...

По колко пъти се умира, Господи?

След теб

и

на моят Никола изпято...

следват

деветте аборта на лирическата.

Не харесвам шумните

празници

Защото...

Отсякоха тишината ми бялата.

Трябваше ли?

Аз само питам?

Да стрелят зелените ми очи...

А той...

Да си прибере сянката, Животе?

Екшънът свърши приятелю!

Хищници

разпраха корема ми.

Всъщност...Умря ли Алекс?

(Май го предвидих...)

Празна съм!

И ще вися на прането си...

Докато зараснат раните!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "По колко пъти се умира, Господи?" - невероятна си!!!
  • Нищо ново под слънцето, всичко е гол секс.
  • Имам чувството, че и клечки кибрит да наредиш вместо думи, пак ше се чете...
    Невероятен експеримент, най -вече - успешен!
  • Прекрасно!Поздрав!
  • От третата фаза е Веси!
    Невероятна си!Поздравявам те и те харесвам!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...