May 16, 2005, 1:58 PM

Фройд

  Poetry
1.9K 0 4
В подсъзнанието ти
със тласък проникнах,
бавно започнах да се движа
в твоя ритъм,
нагаждайки се към теб -
да дишам с
белите ти дробове,
да ям със
хубавите ти ръце,
да вървя с
нежните твои нозе,
да чувам със
фини, различни уши,
да виждам през
красиви очи,
да се любя със
тяло прекрасно,
но за двама ни
в подсъзнанието ти ни е тясно.
И ето -
станах истинско твое
Съзнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хр М All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...