May 16, 2005, 1:58 PM

Фройд

  Poetry
1.9K 0 4
В подсъзнанието ти
със тласък проникнах,
бавно започнах да се движа
в твоя ритъм,
нагаждайки се към теб -
да дишам с
белите ти дробове,
да ям със
хубавите ти ръце,
да вървя с
нежните твои нозе,
да чувам със
фини, различни уши,
да виждам през
красиви очи,
да се любя със
тяло прекрасно,
но за двама ни
в подсъзнанието ти ни е тясно.
И ето -
станах истинско твое
Съзнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хр М All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...