Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен -
невинно подранило горско цвете.
С усмивка тъжна - като ясен ден,
която вместо слънцето ми свети.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up