Гаф
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?".
И очите - те във ужас,
разширени, бликат мрак
и за зрение не служат,
само питат: "как тъй, как"...
И на устните набъбва
възмущение и гняв...
Телевизорът избъбра:
"А, това е просто гаф..."
© Даниела Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
