Гаф
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?".
И очите - те във ужас,
разширени, бликат мрак
и за зрение не служат,
само питат: "как тъй, как"...
И на устните набъбва
възмущение и гняв...
Телевизорът избъбра:
"А, това е просто гаф..."
© Даниела Тодорова All rights reserved.