Галина – 3
П Е С Е Н Т Р Е Т А
В ч у ж б и н а
Нелеко привикна Галина,
присадена в чужда градина.
Усилия много ѝ струва...
На първа съпруга слугува.
Подвластен на родови нрави,
за цветето рицар забрави,
че цвете с вода се полива,
а вечер с целувки приспива...
И песни му пеят любовни,
завързват се възли съдбовни...
* * *
В голямата дворна градина
до тъмно работи Галина.
Прибира се сготвя храната...
а сетне успива децата...
На стол до леглата присяда,
сърцето ѝ горестно страда...
И в тихата сумрачна стая,
там, дето очакваше рая,
над детските мили главици,
тя бисерни рони сълзици...
Тя чака... до късно, додето...
звезди избледнеят в небето
и тъжния лик на луната
в проблясъци с жълта позлата.
(Следва)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
