Гарата на живота
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове.
Разбирам, бавно настъпва зима,
прегоряха червените макове…
Нали и други влакове ще има?
Отново готова за пътешествие
в два куфара багажа събрах.
Жена ли съм или пък бедствие,
да чакам следващия влак избрах.
Отнех тъгата мрачна от сърцето,
на дъното на куфара поставих я.
Върху нея сгънах вярата и ето
надеждата опънах я, изгладих я.
Поставих после спомени…мечти.
Прилежно мислите си подредих.
А най- отгоре сложих да лежи
святата любов и този стих.
Сега стоя на гарата и чакам влак.
Два куфара в краката, чантата на рамо.
Подмина ли, пропуснах ли го пак?
Твоят влак за мен да дойде само.
Благодаря на morphine_09(Мирослав Георгиев), че ми припомни този стих!
Свързани произведения
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...
Comments
-
Страхотен стих, Скити! Аз често си правя такава равносметка, защото много влакове съм изпускала, но най- тъжно е когато е житейския!...И куфарите стават повече!! И да знаеш, че още не мога да насмогна с коментарите след отсъствието, не съм те забравила.
-
Благодаря ти, Райне! Радвам се, че ти хареса!
-
Хубаво е! Ще дойде точно най-чаканият...
-
Тоти, благодаря ти за поздрава!
Миленка, хубави са думите ти! Благодаря ти, зеленичко! -
Обичаш, умееш да чакаш, да вярваш, да се надяваш и да пишеш красиво
-
https://www.youtube.com/watch?v=xowqAfmThJs
Поздрави! Успех! -
Мари, благодаря ти! Така е, избора си е наш! Прегръщам те (М)
-
Ако можехе да съберем живота си в два куфара и да слезем на избраната от нас гара...
Ех, ако можехме! Вълнуваш, Скити, човек трябва да избира винаги това, което му е нужно, без да се обвинява в егоизъм, и никога после да не съжалява за своя избор.
Прегръщам те, миличка!💞 -
Вили, благодаря ти! Дори и да прегорят червените макове, влакове има и точният винаги идва!
-
Не си го изпуснала. Не вярвам Дошъл е.
Прекрасно е, Скити. -
Аааа, двата куфара не си ги давам А надеждата - тя си знае
Стихчето "Старата гара" ме подсети за моето! След такъв коментар, няма как и аз да не се усмихна, Ина! Благодаря ти! -
Само с два куфара - еее, ти си жена- мечта! Аз вече само с една раница мога, ама бая тренировки имам... Не чакай. Какво да ти кажа друго. А "надеждата опънах я" - тя си знае Трябваше да ми стане тъжно, обаче ти си толкова саморанена тук, че реших да те усмихна
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти, че прочете! Желая ти топлинка в този мрачно- есенен, дъждовен ден!💖