Гарата на живота
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове.
Разбирам, бавно настъпва зима,
прегоряха червените макове…
Нали и други влакове ще има?
Отново готова за пътешествие
в два куфара багажа събрах.
Жена ли съм или пък бедствие,
да чакам следващия влак избрах.
Отнех тъгата мрачна от сърцето,
на дъното на куфара поставих я.
Върху нея сгънах вярата и ето
надеждата опънах я, изгладих я.
Поставих после спомени…мечти.
Прилежно мислите си подредих.
А най- отгоре сложих да лежи
святата любов и този стих.
Сега стоя на гарата и чакам влак.
Два куфара в краката, чантата на рамо.
Подмина ли, пропуснах ли го пак?
Твоят влак за мен да дойде само.
Благодаря на morphine_09(Мирослав Георгиев), че ми припомни този стих!
