Гарванът с едно око

May 20, 2011, 8:49 PM

Poetry » Phylosophy

395 0 1

"Гарванът с едно око"

Идват танковете и ръмжат -
да започнем танца със Смъртта!
Събаряй, Косачо, млади тела,
желая те, Гибел, ела!

Умирам, майко,
пронизан от свиреп куршум,
и хайде, сбогом -
разбиха черепа ми със приклад...

*                          *                         *

Духът ми литва,
а отдолу - грохот на вериги,
гневно изстрелите пеят,
безброй гърла реват.
Със чумата Война
Човек бе прокълнат.

Справедливостта
превърната бе в хищник,
а задачата е без пощада да убиеш,
в нечий труп вампирските си зъби да забиеш,
от човек, преобразен във звяр!

*                       *                      *

Гарванът с едно око
кацнал е върху самотен хълм
и взира се в мъглата от отровен дим -
призракът на изгорелите във огъня тела...

Птицата съзира сенки.
Страшни.
Зли.
Те бродят.
Шепнат.
Стенат.
Вият.
И крадат души.
Броят.
Секундите до Края.

*                           *                          *

Идват демоните и ръмжат -
да започнем да пищим в смъртта!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2011-05-21T08:53:06+03:00

Много добре написан стих на темата война и насилие! За тези неща не може да се пише по друг начин, за жестокото - жестоко... браво, чудесно е като поезия!