May 20, 2011, 8:49 PM

Гарванът с едно око

522 0 1
"Гарванът с едно око"
Идват танковете и ръмжат -
да започнем танца със Смъртта!
Събаряй, Косачо, млади тела,
желая те, Гибел, ела!

Умирам, майко,
пронизан от свиреп куршум,
и хайде, сбогом -
разбиха черепа ми със приклад...

*                          *                         *

Духът ми литва,
а отдолу - грохот на вериги,
гневно изстрелите пеят,
безброй гърла реват.
Със чумата Война
Човек бе прокълнат.

Справедливостта
превърната бе в хищник,
а задачата е без пощада да убиеш,
в нечий труп вампирските си зъби да забиеш,
от човек, преобразен във звяр!

*                       *                      *

Гарванът с едно око
кацнал е върху самотен хълм
и взира се в мъглата от отровен дим -
призракът на изгорелите във огъня тела...

Птицата съзира сенки.
Страшни.
Зли.
Те бродят.
Шепнат.
Стенат.
Вият.
И крадат души.
Броят.
Секундите до Края.

*                           *                          *

Идват демоните и ръмжат -
да започнем да пищим в смъртта
!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре написан стих на темата война и насилие! За тези неща не може да се пише по друг начин, за жестокото - жестоко... браво, чудесно е като поезия!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....