Aug 3, 2015, 11:03 AM
Гатанка
794
0
17
Гатанка
като майка досаден
и по мащенски антипатичен
нахлу зажужа облетя
и изправи на нокти
ръчкайки
де що срещна навред
кръвопиецът жаден
таласъмът кошмарен
сродникът на досадата
кавалерът на жегата
властелинът на всички просъници
в поредното проявление
на вселенската суматоха
що е то?
(само райт спира му тока)
*първите два реда са на Яна Шанова
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Абсолютно съм съгласна с Ани Монева.
-
Белла, много добър автор си, за което те уважавам но не си Темида.
Когато един владетел прекали с властта си какво следва? Когато някой си присвои пък правата на владетел, какво следва?
Така, че обобщенията ти са твърде популистки... Макар, че вменяването на вина е доста добър похват, за владеене.
-
Всеки има право, според собственото си светоусещане на разпознава и именува действителността. Да коментира, дискутира, мълчи и премълчава. Ани, съжалявам за емоциите, които си изразила. Знам, повярвай ми, колко са истински и дълбоки. И... понеже сеирът е време да спре до тук защото явно много хора не разбират какво точно се е случвало, случва се и ще се случва докато многообразието на гледните точки съществува заключвам коментарното поле. Достатъчно! Днес вече е късно за размишления. В минало време, но утре... може би Утре ще е по-хубаво от днес.
Стига да знаем какво е Хубавото... Благодаря за Вниманието! -
Това е грозно, а не беше ли грозно споменаването на инициалите "Н" и "Г" в такова отвратително и пошло стихотворение и всичките безобразни хлъзгавини след това. Обаче тогава не се намеси редактор. Не се намеси да защити творци като тези с инициали "Н" и "Г". Тези автори почти не публикуват тук вече, което е показател, че нещо не е наред, че не се чувстват комфортно тук. Вместо това вчера се пришиха криле на едно абсурдно поведение.
Светлана е един от тихите интелигентни автори. Никой ли не се замисля защо и е прикипяло. Никой ли?
И какво става накрая - нетърпимостта на хората, на които до гуша им е дошло поведение, характерно за най-обикновен сайт за запознанства, изведнъж се оказва в разрез с правилата на сайта. Недай си Боже пък да имат неблагоразумието да не харесат нещо на въпросния потребител, веднага се превръщат в организирана шайка. Това не е ли обида? С какво право някой ще квалифицира някого като шайка? Или всички дръзнали да имат друго мнение трябва да се чувстват едва ли не престъпници или най-малкото нарушители на Правилника на сайта...
В този сайт лично познавам само 3-4 човека, поради причината, че не изпитвам желание да разширявам кръга на социалните си контакти, предостатъчни са ми тези в ежедневието, хората които познавам не публикуват от дълго време вече тук, или го правят изключително рядко и някой да ме вкарва в шайки е меко казано обидно. Да не говорим пък дързостта на този да ми пише глупости на лични, да ме дразни, за да си чеше после логореята... Това е абсолютно в унисон с Правилника, в голям унисон!
Е, съжалявам, но няма да прикривам нетърпимостта си към такива явления. За мен това е една от причините автори като "Н" и "Г" да не изпитват желание да публикуват тук. -
Съобразявам се с всичките си задължения като потребител на сайт "Откровения". Винаги!
-
Andromaha (Белла ): Изтрий!3-08-2015г. 15:52
Ок. Знаеш, че те уважавам и като автор и като човек и именно това е причината за реакцията ми. Не смятам, че беше нужно да се правят възпоменания на вчерашната грозна картина(по какъвто и да е начин). Било ти е ясно, че правейки това ще предизвикаш реакцията на Мисана(както и стана). Така че постъпката ти не е никак невинна.
Явно публикацията дава възможност у всеки за формиране на различни реакции. Уважавам емоционалния им интензитет,но не се ангажирам да отговарям за настоящите им проявления. Преди да се пише каквото и да е в коментарното поле е наложително да се помисли. -
Andromaha (Белла ): Изтрий!3-08-2015г. 15:04
Що се занимавате с глупости, бе?! Да не сте по на 15? Вчерашният скандал явно е оценен като нещо велико и достойно да бъде откровение в стих. Двойка от мен! За... знаеш за какво.
Белла, използвала съм фраза, в публикация с претенция за авторска и най-коректно споменавам източника. За да не ме обвини в каквото там е редно да ме обвини, с право. Не се натрапвам. Не участвам в скандали. Не обиждам публикациите, с които общувам или хората, които ги създават. Чета внимателно. Не прибързвам да натрапвам асоциациите си. И тъй нататък и тъй нататък. Благодаря за Вниманието -
Не искам много... нека моята Душа
Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
И нека във делата ме води Любовта,
във всичките ù измерения..."
С Ирен! -
Аз също!
-
vega666 (Младен Мисана): Изтрий!3-08-2015г. 12:34
На добър час, Лина! Пожелавам да получите мечтаното удовлетворение от този текст. Спомням си и такава сентенция: "Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да се сбъдне!"
Благодаря, за сентенцията, Мисана! Вие внимавайте с тълкуването на прочетеното от Вас. Не във всеки текст се крие Истината, от която се боите!
Щастие за всички без значение дали го заслужават!*
Благодаря Ви И се пазете от комарите! -
vega666 (Младен Мисана): Изтрий!3-08-2015г. 12:21
Лина, ще наберете четения, ако това ви е била целта. При всички случаи те ще бъдат повече, отколкото някога сте събирали, с който и да е друг ваш текст. Но дали това ще ви донесе творческа радост? Ще станете звездата на сайта за един ден. Вие ползвате за мото цитат на Шанова - който вчера фигурираше в моето коментарно поле. Да отричате връзката с мен е смешно. И слепците я виждат.
П.П. Ирен 5, никого не заплашвам с Бог. Макар и без кавички, съм цитирал известна сентенция. Не вярвам да не я знаете. Сентенциите никога не са заплахи. Или ако са, то те са отправени не от мен, а от авторите си.
Коментари. Събития. Съ-битиета. Вижте, Мисана, публикацията е способна да води самостоятелен живот. Тя, веднъж създадена, вече няма нужда от мен. В сайт за публикации на любители. Тук. Сега. Информирам Ви, че откакто съм в сайта общувам единствено с публикации. Не ме е гонил, не ме гони и няма да ме подгони стремеж към звездомания. -
А това можеше да бъде едно странно (в добрия смисъл) влюбено стихче в хумористичен стил...
-
Схоластичната същност на ектоплазмените генератори биде нарушена от дефибрилационно кървящите варовикови зъби на палеолитното джудже Тутункьо. Той направи последен опит да удържи катранената имагинерност на жълтобрадия, многоок Мисловен Напън, но върху него се изля онтогенетичната безпредметност на чревните канали и той умря от свръхдоза стереотипност.
Мога да измисля още много такива писания, които да запълнят коментарното поле с повече смисъл! Желаещи? -
И... Да!
-
Аз иначе знам що е то! Комар! Комар! Комар! Умичка ли съм? хах
-
vega666 (Младен Мисана): 3-08-2015г. 11:52
Аз отгатнах елементарната ви гатанка, Лина. Това сте го написали срещу мен, за да задоволите низки страсти. В омразата си срещу мен няколко човека от сайта преминавате всякакви граници. Но ще ви кажа нещо. Може и да не вярвате, но има Бог. Той забавя, но не забравя!
Да ви е хубава седмицата! Със злоба я започвате. Вероятно това е любимото ви състояние.
Мисана, публикацията не е виновна за асоциациите, които сам си правите Що е то е въпрос. Нормален за гатанките. Имам усещането, че Ви гони параноя Що тъй? Ирен, Благодаря Ти за Поздрава -
Мисана, не плаши хората с бог. Всички сме грешници, а той /създателят/ ни обича и такива несъвършенни.
Приятна седмица Лина Светлана и с повече светли мисли ти пожелавам и с нещо надраскулено от мен си позволявам да те поздравя. Теб, Шанова, Мисана и много други.
И аз, и ти, и той... сме просто хора.
Тук търсим своят път... (както в гората),
но други често съдим без умора...
Изземвайки на Господа правата.
Затуй във храм ще вляза сутринта
и пред олтара ще склоня главата,
за грешки свои искам да се извиня
и благодаря -
за всичко, що отрежда ми Съдбата.
Във този божи дом съм малко странен гост,
че може би го рядко посещавам...
Да бях на маса, щях да вдигна тост
и да разкажа, че вече не на силните,
а на смирените се възхищавам...
Трепери пламъкът на мойта свещ...
от развълнуваното ми дихание...
Не знам молитви... ни църковна реч.
О, Господи... прости ти моето незнание...
Аз тихо тук, при теб ще постоя...
Наум ще се помоля... със вълнение -
„Не искам много... нека моята Душа
Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
И нека във делата ме води Любовта,
във всичките ù измерения..."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
