Gaudeamus igitur...*
Gaudeamus igitur...*
На моите състуденти по случай
празника на българските студенти.
Приятели, колеги, състуденти,
които оцелели сме до днес,
от градове, села и континенти-
да дойдем пак на старият адрес!...
А той е: Младостта незабравима,
оная възраст, във която сам,
по интуиция необяснима,
решаваш си, че си безсмъртен там!...
И Времето приемаш за безкрайно,
та затова си винаги готов:
когато искаш- да е всеотдайно,
а даваш ли- да бъде от Любов!...
... Кажи-речи един Живот изтича,
прекрасна рутина е любовта,
но днес ще дойдат „старите момичета”
опазили искри от Младостта
и ще разпалят „старите огньове”
за да разжарят гаснещата страст,
и щом напълним чашите отново,
то Времето над нас ще е без власт.
Защото Младостта е във душите
с наивната невинност на деца...
А с аромат на младост са мечтите
и с пулс на развълнувани сърца...
Жените дето любехме тогава,
със пиетет до нежният им трон,
все тъй очарователни остават-
противно на природният закон...
„Gaudeamus igitur” да пеем
до залеза на този чуден ден,
а в идващата нощ да се надсмеем
над всеки слух, за Край предизвестен!...
... Приятели наздраве!... Да сме живи!...
Живеехме и любехме на екс,
макар че често в дните ни щастливи
да имаше и незаслужен стрес,
но тъй Животът беше Приключение
и ако той даде ни втори шанс:
ще бъде същият, без изключение...
... Дори с нещастната любов в аванс!...
Приятели, колеги, състуденти,
понеже днес адрес е: Младостта,
с божествено-чаровните моменти,
които ни сродиха с Вечността,
на Времето в безкрайната матрица
да впишем своя персонален код,
за да остане някаква частица
от авантюрата на нашият Живот!...
... Gaudeamus igitur, колеги,
а дойде ли за тостовете час:
„Наздраве!... Да празнуваме довеки,
живее ли поне един от нас!...”
Коста Качев,
08.12.2013.
- Gaudeamus igitur (лат.)- студентския химн:
„Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus”- Да се
веселим докато сме млади.
© Коста Качев All rights reserved.
