По Коледа, Луната беше слаба.
Полегнала на облачен креват.
Тя гледаше звездите със наслада
и грееше над малкия ни град.
Видях във Витлеемска нощ вълшебна,
градът ни беше истински обор...
Успях с душата си, да я погледна,
очите бяха в мрак и във затвор.
Градът тъмнее, улиците кални...
Луната пръска златна светлина.
Звездите сякаш са в премени бални,
а моят град - залостена врата. ...