На гайдата е агнешка душата.
Затуй така протяжно, жално пее.
Гергьовден е! Сразена е ламята!
Невинна кръв тепърва ще се лее.
Агнецът жертвен ще е на дръвника.
Във гърлото му ще се впие ножът.
Невинността в душите вика, вика...
а милостта , уви, е невъзможна.
Светията със копие пронизва
страха ни и безумните ни грешки.
Дарете и последната си риза
да облечете любовта човешка.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
